Art Alley Gallery
Адело Саро
Богдан Александров
Божидар Бончев
Борис Колев
Борис Сергинов
Велизар Кръстич
Велико Маринчевски
Вихрони Попнеделев
Георги Трифонов
Греди Аса
Даниела Данова
Джанина Дубарова
Димо Колибаров
Дойчин Русев
Евгени Батоев
Емануела Ковач
Иван Тотев
Илиян Лалев
Илиян Савков
Камен Симов
Катрин Пюйнеж
Кольо Карамфилов
Кольо Мишев
Лина Маджарова
Мария Духтева
Моника Попова
Наойо Ямамото
Пламен Соломонски
Румен Богданов
Румен Жеков
Свилен Блажев
Стефан Божков
Стефан Попов
Стефан Симов
Стефания Батоева
Кольо Карамфилов

snimka

Една от фигурите от близкия кръг на галерия АРТ АЛЕЯ е Кольо Карамфилов. Тази изложба показва последните картини на художника и ние сме първите техни зрители. Но всъщност те са колкото нови, толкова и стари. Защото Кольо Карамфилов – бунтар, спонтанен, непредсказуем, върви неотклонно по своя път. За мен той безспорно е сред най-силните личности от генерацията. В изкуството му се съчетават две особености, които на пръв поглед са сякаш противоположни. В картините на Кольо Карамфилов напред винаги излиза играта с визуалното. Не познавам друг български художник, който така естествено и свободно да жонглира с визуалните форми. Най-обикновените неща в неговото изкуство магически се преобразяват. Като в Алисината страна на чудесата те ту се смаляват, ту израстват, неочаквано се оказват в чужда среда. Гонейки някаква своя причуда, художникът сближава отдалечените или раздалечава близките неща. Говоря за културни, а не за банално делнични, топоси. И в тази негова игра с визуалното той е не само артистично фриволен, но – и това е главното – той е дълбинно мисловно мотивиран. Неговата визуална реч не е безцелна еквилибристика. От тези знаци той моделира своя свят, чрез тях той споделя своята тревога за времето, в което живеем. Ще кажете, че визуалният феномен в подобно тълкуване е характерен за изкуството от последните десетилетия. И това е вярно. Но тук идва втората отличителна особеност на Кольо Карамфилов. Като правило играещите с визуалното в рамките на постмодерната естетика са чужди на пластическата форма. Техните работи четем и се опитваме да осмислим. А при Кольо окото се радва. Защото той е намерил художествената рима, артистичния ритъм, багрения контрапункт. Неговата форма не е спиртосана и застинала в знак. Тя е жива. За него завоеванията на европейския модернизъм от първата половина на 20. век са станали част от неговата чувствителност, нещо повече, от неговата сетивност. И ето тайната на магическото му въздействие върху зрителя. Очарованието на неговите картини е в това трудно, почти невъзможно съзвучие на постмодерна визуална игра и модерна форма. Отдавна вярвам в таланта на Кольо Карамфилов. И сега не мога да кажа друго освен „Пълен напред!”. Ружа Маринска /Слово при откриване изложбата на Кольо Карамфилов в галерия АРТАЛЕЯ/

  • img_444
  • img_446
  • img_448
  • img_450
  • img_452
  • img_454