Art Alley Gallery
Adelio Saro
Bogdan Alexandrov
Boris Kolev
Boris Serginov
Bozidar Bonchev
Daniela Danova
Dimo Kolibarov
Doichin Rusev
Emanuela Kovach
Evgeni Batoev
Georgi Trifonov
Gredi Asa
Ilian Lalev
Iliana Savkova
Ivan Totev
Janina Dubarova
Kamen Simov
Katrin Pjuinege
Kolio Mishev
Koljo Karamfilov
Lina Madjarova
Maria Duhteva
Monika Popova
Naoyo Yamamoto
Plamen Solomonski
Rumen Bogdanov
Rumen Jekov
Stefan Bojkov
Stefan Popov
Stefan Simov
Stefania Batoeva
Svilen Blazev
Veliko Marinchevski
Velizar Krastich
Vihroni Popnedelev
Koljo Karamfilov

snimka

Една от фигурите от близкия кръг на галерия АРТ АЛЕЯ е Кольо Карамфилов. Тази изложба показва последните картини на художника и ние сме първите техни зрители. Но всъщност те са колкото нови, толкова и стари. Защото Кольо Карамфилов – бунтар, спонтанен, непредсказуем, върви неотклонно по своя път. За мен той безспорно е сред най-силните личности от генерацията. В изкуството му се съчетават две особености, които на пръв поглед са сякаш противоположни. В картините на Кольо Карамфилов напред винаги излиза играта с визуалното. Не познавам друг български художник, който така естествено и свободно да жонглира с визуалните форми. Най-обикновените неща в неговото изкуство магически се преобразяват. Като в Алисината страна на чудесата те ту се смаляват, ту израстват, неочаквано се оказват в чужда среда. Гонейки някаква своя причуда, художникът сближава отдалечените или раздалечава близките неща. Говоря за културни, а не за банално делнични, топоси. И в тази негова игра с визуалното той е не само артистично фриволен, но – и това е главното – той е дълбинно мисловно мотивиран. Неговата визуална реч не е безцелна еквилибристика. От тези знаци той моделира своя свят, чрез тях той споделя своята тревога за времето, в което живеем. Ще кажете, че визуалният феномен в подобно тълкуване е характерен за изкуството от последните десетилетия. И това е вярно. Но тук идва втората отличителна особеност на Кольо Карамфилов. Като правило играещите с визуалното в рамките на постмодерната естетика са чужди на пластическата форма. Техните работи четем и се опитваме да осмислим. А при Кольо окото се радва. Защото той е намерил художествената рима, артистичния ритъм, багрения контрапункт. Неговата форма не е спиртосана и застинала в знак. Тя е жива. За него завоеванията на европейския модернизъм от първата половина на 20. век са станали част от неговата чувствителност, нещо повече, от неговата сетивност. И ето тайната на магическото му въздействие върху зрителя. Очарованието на неговите картини е в това трудно, почти невъзможно съзвучие на постмодерна визуална игра и модерна форма. Отдавна вярвам в таланта на Кольо Карамфилов. И сега не мога да кажа друго освен „Пълен напред!”. Ружа Маринска /Слово при откриване изложбата на Кольо Карамфилов в галерия АРТАЛЕЯ/

  • img_445
  • img_447
  • img_449
  • img_451
  • img_453
  • img_455